Ново начало – старт на проекта „Работилница за родители – Да пораснем заедно“
На 17.10.2019г. в Детска градина №25 «Златно зрънце» за осми пореден стартира работата по проекта на Уницеф, България за превенция на ранното детство „Работилници за родители – Да пораснем заедно“ по който детската градина, единствена в град Варна, е партньор.
Програмата предлага на участниците над тримесечен цикъл от 14 сесии, които включват: кратки лекции, презентации, образователни филмчета, дискусии и работа в малки групи заедно с психолог и педагог. Работилниците се провеждат всеки четвъртък от 17.00ч. в салона на детската градина и дават отговор на въпроси, свързани с потребностите на децата и особеностите на детското развитие, общуването и качествените отношения с детето, поставянето на граници и правила, подкрепата на детските дейности, родителската отговорност и други. Програмата подкрепя родителите в тяхната отговорност по отглеждането и възпитанието на децата и е актуална, съвременна, ползотворна форма на взаимодействие.
Грижа за ранното детско развитие
Ранното детство е уникален етап в човешкия живот, в който се полагат основите на здравето, ученето, поведението и личностното развитие. Това, което преживяват децата през тези ранни години, има дълготрайно влияние върху индивидуалното им благополучие през целия живот. УНИЦЕФ работи за засилване на подкрепата за родителите, полагащи грижи за малките деца, чрез развиване на програми за подкрепа на родителите в цялата страна.
От 2014г. ДГ №25 „Златно зрънце“, гр. Варна е партньор на Уницеф България по програмата за ранна превенция на детското развитие „Работилница на родители – Да пораснем заедно“. Родителите, участници в програмата, научават повече за потребностите на децата през различните етапи и особеностите на детското развитие;
за ефективната комуникация и установяване на качествени отношения с детето; за поставянето на граници, правила и избягване на нежелано поведение; за начините за подкрепа на детските дейности и родителските отговорности, както и по други теми на подкрепящото родителство чрез кратки лекции, презентации, образователни филмчета, дискусии и работа в малки групи заедно с психолог и педагог.
Какво мислят родители за програмата?
– Защо избра да участваш в Програмата на Уницеф „Работилница за родители – Да пораснем заедно“?
Надежда Димитрова:
– За да съм колкото се може по-добър родител и детето ми да расте здраво и щастливо.
Христина Митева:
– За да науча нови подходи, методи, начини за възпитание на детето ми.
– Какво те привлича, за да идваш на всяка сесия?
Надежда Димитрова:
– Споделянето и новите знания.
Христина Митева:
– Интересните теми, приятелската обстановка, съветите, лекциите, които обогатяват знанията ни като родители. Упражненията, чрез които се връщаме в детството и преоткриваме забравени от нас важни неща.
– Какво получаваш от участието си, за какво използваш знанията и опита си от работилниците?
Надежда Димитрова:
– Знания и опит, които използвам в живота си.
Христина Митева:
– За по-добро възпитатние на детето ми, за още по-ангажирана промяна у мен като майка и родител, за съвети и споделяне с приятелки, също майки като мен, които не посещават работилницата.
– Смяташ ли, че подобни програми като тази са в реална полза на родителството в България?
Надежда Димитрова:
– Хубаво е да има такива програми. Те са много полезни за всеки, който желае да научи тещо ново, полезно и практично и да да го прилага в живота си.
Благодаря за този курс!
Христина Митева:
– Да, определено! Много родители, забързани в ежедневието омаловажават отношенията си с децата, но идвайки на подобни курсове биха се замислили и работили по въпроса за своето и за личностното израстване на детето си. Ако всички родители минават през подобни програми, ще имаме повече деца, възпитани в обстановка на любов, обяснение и разбиране от страна на родителя. Благодарна съм за всичко, което научих от Програмата!
Love
От 3 години съм влюбен. Стана неочаквано, от пръв поглед … в дъщеря ми.
Някъде четох, че бебета сe раждали сиви, омацани, набръчкани и … доста грозни. Бях се подготвил психически точно за това. Какво приятно разочарование. Пообърсана от чевръстите сестри в родилното дъщеря ми се появи пред мен подпухнала, но ужасно красива. Олюлях се … и от тогава, 1117 дни, силата на това невероятно чувство, което ме връхлетя тогава, не намалява нито за ден.
Отново на училище
На 41 години започнах нов университет. Винаги съм си мислел, че знам много и съм компетентен за почти всичко – от политика, реклама и причината за слънчевите изригвания, например та чак до трудността на съчетанията по спортна гимнастика.
Ужасна заблуда. Едва, когато станах баща осъзнах, че не съм разбирал половината свят. Ами родителите ми!? Какво само съм им причинявал с моите дивотии като малък – сега ми просветна. Голямо изоставане …
Едва появило се на белия свят и бебето Вихра стана мой учител. Гинес къде си? Учеше ме всеки ден. Няма да казвам на какво. Родителите знаят.
Неочаквано спасение
Освен учител малкото човече се оказа и мой спасител. Началото на 2013 година. В родната Варна демонстрациите стигнаха до 70 000 души. Хората в страната се палеха от отчаяние и мизерия като факли, а тя ми се усмихваше всеки ден и ме спасяваше да не полудея. Изключих всичко – телевизора, радиото и компютъра… Гледах само това чисто, невинно и усмихнато лице. Бях щастлив всяка сутрин да се събуждаме и преобличаме заедно. Но тя спаси не само мен. Моите родители също. Толкова много искаха внуче. Баща ми направо се преобрази. От сприхав старчок стана любвеобвилен и ентусиазиран дядо. Забеляза го дори 70-годишният му брат от село.
Именно любовта ми даде силата да реша повече да не правя компромиси, да не се съгласявам с кражбите, лъжата и всеобщата мерзост. Това веднага си имаше последствия. Уволниха ме от работа. Бях с дете току що навършило 1 годинка. С мен изритаха още 3-ма колеги с много малки деца (едната колежка бе самотна майка). Демографска политика по български.
Знам, че много български родители търпят унижения и правят компромиси в името на децата си – в желанието си да ги осигурят, отгледат и изучат добре. Аз реших да направя точно обратното – заради дъщеря ми да не правя повече компромиси. Защото затваряйки очите си за грабежа и безчестието, в което живеем, ние го завещаваме на нашите деца. Тези, които ограбиха труда и старините на родителите ни, днес издевателствата над нас и обират бъдещето на децата ни. Гледам на тези хора като на лични врагове. Да, краен съм.
Перфектият баща
Не знам дали ще успея да оставя пари и имоти на моето дете. Мога само да се опитам да бъда баща, от когото дъщеря ми никога да не се срамува. Искам да накарам моето дете да вярва във всички общочовешки ценности, в които наивно вярвам и аз. Искам да я възпитам добре. Това е трудно. И винаги изпитвам съмнение към тези шаблони: „Да слушаш? Бъди добро дете!“ Не искам моето дете да е добро, всъщност искам, но не желая да слуша на всяка цена. Искам да е адекватно, да не се предава пред трудностите, да не скланя глава пред злото, да е самостоятелно, силно, да умее да се пази и рискува. Не ме интересува ще учи ли в престижно училище или не, искам един ден просто да е щастливо. Ако може – повече от мен.
„Love Is All Around“
Пътят на трудното родителство в България ме изведе на съвсем неочаквани места. Оказа се, че имало и други влюбени като мен. Поне 17 души. Срещнах ги неслучайно в „Работилница за родители“, по програма на УНИЦЕФ, водена от детския психолог Руми Боева и педагога Поли Недева. Винаги съм изпитвал съмнения към разни спечелени проекти. За щастие този не беше от тях. Всичко бе професионално, отданено, с опит, познания и любов към това, което се прави. Тези две жени бяха докарали Европата в квартал „Младост“. Събирахме се веднъж седмично в една нова и модерна детска градина. Беше като груповите терапии на Запад. Седнали сме в кръг, учим, решаваме казуси, спорим, споделяме … понякога болезнени тайни. Децата на 21 век са съвсем различни…
Ние родителите сме нетърпеливи, искаме готови рецепти как да се справим. Повечето имахме общ проблем – да налагаме граници и дисциплина, да се избавим от лесната помощ на бързите пакетирани храни и дигиталните екрани. Ученето в работилницата понякога тежеше, особено след изтощителен работен ден. Но по този общ път, ние, новите бащи и майки (все бивши деца) понякога неочаквано вървяхме и към самите себе си. Станахме си близки. Иска ми се повечето родители у нас да бяха като тази великолепна 17-ка. Може би, най-хубавото беше, че усещахме, че не сме сами в опита си хем да бъдем по-добри от нашите родители с децата си, хем да успеем да не ги разглезим с любовта си. Тънък баланс, на който поне се опитахме да се научим.
Издънката
Страшно мразя предателите сигурно затова ужасно се ядосах и разстроих, когато разбрах, че съм изтървал последната ни среща. На нея, след 3 месеца заедно, трябваше да кажем сбогом на нашата Работилница за родители. Пропуснах я. Чух се Руми Боева и разбрах колко вълнуваща и емоционална е била раздялата, че съм липсвал дори … и тогава се почувствах точно такъв – предател.
Не, не бях на работа. По точно бях, но имах време, за да дойда. Предните дни работих по над 15 часа, почти не спях. Накрая съвсем изгубих представа за времето, дните… обърках ги.
Мисля си, че имаше и още нещо. Някъде подсъзнателно поставих нашата последна среща една идея по-надолу по важност приготвянето на рождения ден на моята Вихра и затова не бях съсредоточен. Моят подарък за дъщеря ми бе детска площадка с люлка, шатра, поляна с райграс, пясъчник, дъска за рисуване и естествено голяма торта. По тази причина от 3 месеца, почти всеки ден, работех допълнително на вилата. Да, май това беше. Цялото ми съзнание беше фокусирано в това – да направя нещата за нейния рожден ден идеални…
Това е цялата истина.
Скъпи влюбени,
благодаря ви за откритостта и нещата, които споделихте с мен, с всички…
извинявам се и моля за прошка, че не бях с вас последния ден!
Тихомир …. един баща!
Гр. Варна,
1 юли 2015 г
Да пораснем заедно – Първа работилница
Да пораснем заедно – Втора работилница
Да пораснем заедно – Трета работилница
Да пораснем заедно – Четвърта работилница
Да пораснем заедно – Пета работилница